Blog Challenges · Книги

Моят читателски манифест

IMG_2142
Скорошни (и не чак толкова) придобивки.

Манифест звучи някак твърде гръмко, тежко, но това е темата на следващото предизвикателство от Гери, моето другарче по блог. : ) Всъщност ще се опитам с няколко (добре де, много) изречения да опиша какъв читател съм и какви вкусове питая към книгите.

Имам спомен как преди доста години – в началото, когато още се учех, четях само на глас. Хващах някоя детска книжка с приказки на Шарл Перо или Братя Грим и буквално приспивах някой неволен слушател. Тогава четенето наум ми се струваше толкова странно. Реално за старт на читателската си кариера приемам списъка за четене след първи клас. Не помня с коя книга започна всичко, помня само усещането, удоволствието, което ми носеше. Тогава дори не се опитвах да разбера какво точно харесвам в книгите, просто знаех, че обожавам да чета и не спирах да го правя.

До четвърти-пети клас литературните ми завоевания се ограничаваха с детските книжки на издателство Пан и до каквото детско се докопам в регионалната библиотека в Добрич, както и списъците от училище. Последните по принцип не винаги ми бяха любими, затова и трябва да призная, че пропуснах доста класики, може би дори от чист инат, ако не друго.

Тогава, а и до ден днешен, нямаше човек, който да повлияе на вкусовете ми, изградих си ги сама, случайно, спонтанно. Вкъщи имаме немалка библиотека, наследство от майка ми и леля ми, сестра ми е също ентусиазиран читател, но явно в това отношение семейството ми е доста либерално и ненатрапващо се. От друга страна приятелите и съучениците ми не четяха чак толкова, поне не в моите мащаби и с подобна настървеност. Първите си съмишленици в афинитета към книгите намерих едва към края на гимназиалните си години, в интернет.

Всъщност любимия си жанр открих лятото между четвърти и пети клас. С леля ми и сестра ми бяхме на гости на бивша състудентка и приятелка на леля ми в с. Баня, Карловско и аз естествено прилежно изрових библиотеката на жената и си харесах едно малко книжле. Беше съвременен любовен роман от серията Made in USA („Романтично предложание“ на Ан-Мари Кларк), тъничък, розовиък (да ме пита някой как преживях цвета на корицата). Стори ми се доста интересна история. Години по-късно я препрочетох книгата и не ми хареса, което е още по-забавно.

Все пак това беше някак началото, след това започнах да заемам подобни романи от съседки и роднини, докато не попаднах случайно на историческия романс, като поджанр на любовния. До там бях и до сега не съм намерила жанр, който да го измести от челното място. Друго си е да прочетеш за различни времена и битие, пък било то и под формата на художествена литература. Даже е по-интересно така.

Както знаем, любовните романи са доста подценявани, при това в световен мащаб, макар да представляват не малка част от книжкия пазар. Поради някаква причина се приема, че щом книгата има щастлив край, то не е достатъчно стойностна. Но нека не се впускам в тази тема.

Харесвам и други жанрове, далеч не се ограничавам с един, любител съм на класическото крими, от типа на Агата Кристи и Артър Конан Дойл, чета с удоволствие и Удхаус, и Джеръм Джеръм, както и Джейн Остин, Роулинг, Нийл Геймън и въобще каквото си харесам, ей така. Чела съм и фентъзи, макар да не съм задълбавала особено, имам няколко набелязани книги от жанра, за които все не намирам време. Напоследък доста популярни станаха янг адълт и ню адълт жанровете, особено дистопиите, но за сега не съм стигнала сериозно до тях.

Основната ми цел и желание, когато разлиствам някоя книга, е да се потопя в света й, да се смея и плача с героите, и след като затворя последната страница да не усещам тежест, а да ми е някак леко, удовлетворено (без значение дали книгата е имала щастлив или драматичен край).

Главното предизвикателство пред мен, като читател, е да не се настройвам предварително от чуждо мнение, било то за конкретна книга или жанр. Тук включвам и чуждото мнение към собствените ми предпочитания. Мисля, че се справям. Аз съм от типа хора, които нямат проблем да им се разкаже цялото действие предварително, след това пак ще ми е интересно, стига книгата да ме грабне и да е по мой вкус. Един от ритуалите ми при купуването на нов роман е да разгърна последните страници и да попрочета малко. Ако ми харесат, обикновено и книгата ми харесва, и обратното.

Не се влияя и от общи настроения… така де, иначе нямаше да чета любовни романи. : ) Не ме хващат особено и жанровите течения. Не че ги избягвам (защото познавам и такива хора), напротив, използвам ги като ресурс. Прочитам по нещо, ако не ми хареса, ще продължа напред или ще потърся още… когато остане време. А междувременно нашумява нов жанр и все съм назад. Бавно дете съм аз, какво да направя…

Гледали са ме с пренебрежение заради книги, които харесвам, говорили са ми снизходително, случвало се е и да опитат да обърнат предпочитанията ми за литература срещу мен, като обида, но като цяло съм минавала между капките в това отношение. Опитвам се да не съдя, както не искам да съдят и мен, защото това е една от най-големите болести на човечеството – убедеността, че нечии вкусове са по-висши и по-правилни от други.

Малко кривнах към философски размисли. Ако трябва да обобщя, то бих казала, че книгите до голяма степен ме изградиха като личност, както прочетените думи, така и реакциите на хората около мен, но си ги обичам.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s