Blog Challenges

Писмо… но не в бутилка

След порядъчно отлагане, помързелуване и най-вече липса на муза, се завръщам с нова задачка от Гери.

Този път трябваше да напиша писмо. Мда, просто писмо, без ограничения за получателя, който може да бъде литературен герой, миналото или бъдещето ми аз, автор, известна личност… така де, схващате идеята.

Начинанието се оказа учудващо трудно. От години вече писмата, които разпращам, са почти изцяло служебна кореспондениция. Имат си определена тема, цел, дори структура, като книжка за оцветяване. В това предизвикателство обаче няма контури, които мога да следвам, а просто „бял лист“.

Затова и беше малко трудно да избера към кого да се обърна. В крайна сметка реших да пиша на себе си, но на едно предишно аз от 7 юли 2012 година. Ето го и самото писмо:

Здравей,

Пише бъдещето ти аз. При мен годината е 2016-та, но на теб утре ти предстои държавен изпит, след който вече ще си бакалавър. Да, ще изкараш изпита. Не, няма да ти кажа как ще се справиш, макар че може би, ако имаше идея, щеше да си малко по-спокойна, кой знае.

2012-та беше доста бурна година за нас. Оставихме си ръцете в ученето за държавния, успяхме да се изпокараме с „най-добрата“ си приятелка от студентските години, изпаднахме в лееека черна дупка след завършването и бяхме в потрес от перспективата да си търсим за пръв път работа по специалността след четири години обучение. От друга страна все пак изкласихме бакалавъра и то с не лош успех, записахме и магистратура, покрай която завързахме интересни приятелства и познанста, също така преживяхме интервютата и си намерихме работа, а в офиса се сдобихме с колоритно професионално семейство.

Всъщност затова и ти пиша, да споделя какво научихме от всички тези изживявания:

1. Първото интервю беше точно каквото очакваше – катастрофално, но с една малка подробност – не по твоя вина.

Не, сериозно, осъществиха се най-големите ти страхове. Посрещна те високомерен господин, управител на фирмата, след като те накара да чакаш около десетина минути, защото той закъсня за интервюто. Почти веднага си пролича, че не беше поглеждал CV-то ти преди това и е страшно разочарован от пълната липса на професионален опит в него. Не ти зададе нито един технически въпрос, за сметка на това те пита защо толкова си закъсняла да си търсиш работа, имаш ли личен компютър (нищо, че си бакалавър по Информатика и си записала магистратура Компютърни технологии) и какво ще кажеш в защита на жените в професията. На последния въпрос трябваше да си излезеш. Всъщност, аз щях да му пожелая довиждане още на този за личния компютър, но ти отпускам малко кредит. Все пак говорим за първо интервю.

Какво научихме:
– Личен избор е да си потърсиш работа след завършване на бакалавър, а не някъде по средата на следването и в това няма нищо лошо.
– Нищо не оправдава сексистко или снизходително отношение от страна на интервюиращия. Фактът, че нямаш професионален опит, не означава, че може да се държат високомерно с теб.

2. Второто интервю беше решаващото. Честито, намери си работа буквално за две седмици.

Какво научихме:
– Знанията от университета не са толкова нищожни, колкото си мислехме. Разбира се, ако човек се е отнасял достатъчно сериозно към академичните занимания.

3. Третото интервю беше на кантар, но като цяло не беше много лошо. Втората половина от интервюто наподобяваше първото, но в малко по-завоалиран вариант. Не се притеснявай, по-добре, че не те взеха. Иначе щеше да пишеш за Microsoft-ски платформи… брррр.

Какво научихме:
– Понякога „Всяко зло за добро“ придобива смисъл. 🙂

4. Загубихме едно приятелство, но се сдобихме с няколко нови, при това не толкова психически натоварващи.

Какво научихме:
– Да сме по-улегнали, по-социални и да не се изолираме в малки групи.

5. Изгърбихме се сериозно с няколко дини под мишница – работа, магистратура, академията за iOS development…

Какво научихме:
– Можем да сме доста продуктивни под напрежение и в кратки срокове.
– Колкото повече ангажименти имаме, толкова по-малко време пилеем.

С други думи, мое предишно аз, 2012-та година беше преди всичко поучителна и със сигурност не толкова черна, колкото ти се струва в момента.

Късмет и на двете ни!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s