Книги · Книжни ревюта

Последните 5 книги, които прочетох…

През последните няколко месеца, въпреки обективно охлювската си скорост на четене, успях да отметна няколко наистина приятни книжки и ми се стори добра идея (след известно увещаване от трета страна) да поговоря за тях в блога си.

Това е първият ми скромен опит да пиша (мини) книжни ревюта, така че нямам никаква представа какви ги върша. Чувствайте се предупредени. Може би след време ще се присещам за този пост и ще клатя жално глава, но междувременно нека ви разкажа за последните пет книги, които прочетох, започвайки с най-скорошното заглавие…

Ten Things I Love About You (Julia Quinn)

Последното ми четиво се оказа изненадващ гост в този пост. Бях изчислила IMG_0041книгите и приготвила снимковия материал със седмици напред, с убеждението, че надали ще довърша друга книга междувременно, но се оказах в грешка и ето на, Ten Things I Love About You се промъкна неочаквано в редиците. Романът е третата и последна книга от трилогията Бевълстоук на Джулия Куин и му се точех от доста време. Благодарение на скорошно пътуване до Лисабон и два близо тричасови самолетни полета, успях да захапя книжката сериозно още с първото зачитане, което ми даде добър старт.

Годината е 1822-ра, главни герои са Анабел Уинслоу и Себастиян Грей. Анабел е изправена пред неприятната перспектива да се омъжи за престаряващ граф, за да спаси семейството си от беднотията, а Себастиян не иска да има нищо общо с чичо си (въпросния престаряващ граф) и поредния му опит да си намери съпруга. Случайността ги среща, лошият късмет ги въвлича в скандал, а авторката успява да сътвори безброй комични ситуации, с които да те накара да се подхилкваш като зелка през 90% от времето.

Признавам, че първите две книги от поредицата ми допаднаха една идея повече, но все пак останах очарована и от тази. Хуморът лъхаше от страниците, а главните герои ми стопляха сърцето и/или ме разсмиваха с глас (кхъ кхъ, бабата на Анабел, кхъ кхъ). Сюжетът обаче, беше една идея по-пародиен, отколкото ми се искаше на моменти и забелязах на няколко случая леко мелодраматична нотка, без която можех да мина. Все пак историята беше приятна, забавна и тук таме с по-сериозен тон за разбнообразие.

Ако сте фенове на историческия романс, то препоръчвам поредицата. Всяка книга си има собствен чар – първата клони към по-трагичен сюжет, а втората изненадва с повече хумор, с който авторката направо ни довършва в третата. Не му е скучно на читателя.

Оценка: 4/5

All My Friends are Superheroes (Andrew Kaufman)

„All My Friends are Superheroes“ е чудата история с фантастични елементи. Това е най-доброто определение, което мога да дам за книгата, тъй като за мен тя е от онзи тип, който ти е трудно да категоризираш като жанр. В нея се разказва за IMG_0016двойка младоженци, чийто семеен живот не започва никак добре.

Срещаме се с Том и Перфекционистката (правилно прочетохте името) на летището. Шест месеца по-рано, на сватбеното им тържество, Перфекционистката (която е един от супергероите в книгата) е хипнотизирана да вярва, че Том е невидим. Вече половин година той отчаяно се опитва да я убеди в присъствието си, но без успех. Перфекционистката е убедена, че Том я е изоставил и решава, че ще е добра идея да се премести в друг град, където да излекува раните си.

Историята ми хареса много. Кратка е, находчива, пълна с интересни метафори и персонажи, и е някак очарователна. Да, мисля, че очарователна е точната дума. Тук няма да откриете заплетен или приключенски сюжет. В рамките на 120-тина страници автора успява да ни запознае със солидно количество супергерои, да ни разкаже за Том и Перфекционистката и някак да влезе под кожата на читателя, или поне под моята. Сцените са епизодични, умело навързани и всяка ни носи ново парче информация.

Важно е да се отбележи, че споменатите супергерои не са това, което човек би си представил на първо четене. Техните суперсили са от един по-различен и битов тип. Препоръчвам на любителите на закачливи метафори.

Бележка: В юбилейното 10-годишно издание има дори повече супергерои отколкото в оригинала.

Оценка: 4/5

Murder on the Orient Express (Agatha Christie) / Убийство в Ориент експрес (Агата Кристи)

Щом подразбрах, че предстои нова екранизация на една от по-известните творбиIMG_0017 на Агата Кристи – „Убийство в Ориент експрес“, веднага се замислих за препрочитане, по възможност преди излизането на филма. За пръв път четох книгата като ученичка, но вече нищичко не помнех, а бях любопитна как ще се представи Кенет Брана в ролята на Еркюл Поаро. За мое учудване, бях доста изпълнителна в плановете си и завърших книгата съвсем навреме за премиерата на филма, та дори и с лека преднина.

За незапознатите (макар да не очаквам да са много), „Убийство в Ориент експрес“ разказва за престъпление – заплетено и многопластово. Мъж е убит в купе първа класа на Ориент експрес, точно в нощ, в която влакът е затрупан от снегове и принуден да спре насред нищото между две гари. В същия вагон пътува и известният детектив Еркюл Поаро, който се нагърбва със задачата да разплете мистерията. Имаме дванадесет заподозрени, но като че ли всички имат алиби…

Въпреки слабата си памет, се оказа, че си спомням кой е виновникът за престъплението, така че книгата не успя да ме изненада в това отношение. От друга страна обаче, оцених за пореден път умението на Агата Кристи да навързва детайли и да разкрива загадката парче по парче, задържайки интереса на читателя. Когато започвах романа, донякъде се притеснявах дали отново ще ми хареса или за разлика от ученическото ми аз, ще се разочаровам. Страховете ми обаче бързо се разсеяха още с първата глава. Мисля, че за това спомогна доста и аудио книгата, която си бях избрала за този прочит. Препоръчвам Дан Стивънс за наратор. По мое мнение аудиото в случая обогати преживяването от четенето, което си е винаги плюс, когато човек препрочита подобна история и вече знае развръзката.

За съжаление, не останах толкова доволна от филма. Може би щях да го оценя по-добре, ако не бях чела романа, но на фона на книгата, в екранизацията имаше прекалено много драма, грандоманщина и леко насила вмъкнати политико-коректни послания за моя вкус. Явно имах високи очаквания, което си е винаги грешка в подобни ситуации.

Оценка: 5/5

All That She Can See (Carrie Hope Fletcher)

 

От къде да започна? „All That She Can See“ е вторият роман на Кари Хоуп Флетчър и разказва за Чери Редгрейв – млада жена със специален талант, която отваря пекарна в малко крайбрежно английско градче. Единственото желание на Чери е да използва дарбата си, за да помага на хората, но на пътя й се изпречва Чейс, който има други идеи. Ще цитирам от анотацията: “Това е история за любов, храна и щипка магия…”

Признавам, че съм с леко смесени чувства за романа. Книгата започна много обещаващо и някак уютно с описание на пекарната, редовните й клиенти и детайли от живота на Чери. След това се появява Чейс, духовете се разбунват, сюжета се заплита. Хареса ми стилът на писане, който бих определила като леко приказен – остава след себе си едно такова топло чувство. Допадна ми и посланието на книгата и бях впечатлена от начина, по който беше изграден магическия елемент в историята. Някъде в средата на романа обаче, темпото на действието изведнъж набира стремглава скорост и оставя “жертви” след себе си, ако мога така да се изразя. Човъркаха ме някои въпроси, които не получиха отговор, просто защото не остана време за тях. Получи се един диспабаланс и той отне от първоначалното очарование на книгата, поне за мен.

Каквото и да си говорим, героите ми харесаха, историята ме грабна, така че не се оплаквам. Не бих отказала 30-тина страници отгоре обаче, които да внесат повечко пълнота на определени места от действието.

210063_b

А междувременно вече очаквам следващата книга на Кари с нетърпение. И си признавам, че съм пристрастна. Следя канала й в YouTube и съм почитател на работата й като цяло. Освен това имах удоволствието да се запозная с нея на живо този Август, когато пътувах до Дъблин и да си открадна автограф. Препоръчвам и двата й романа. Първият излезе на български съвсем наскоро, за моя изненада: „От другата страна“ (Кари Хоуп Флетчър, изд. A&T Publishing).

Оценка: 3.75/5

iOS 10 by Tutorials: Learning the New iOS APIs with Swift 3 (Sam Davies, Jeff Rames & Rich Turton)

35267598По принцип бях доста изкушена да пропусна това заглавие и да придърпам някое по-старо четиво на негово място, но накрая се отказах. Нека бъдем реалисти, чета и такава литература. Очаквам тук да изгубя голяма част от аудиторията, така че ще опитам да съм кратка.

Като прилежен програмист (да бе!), гледам да попрочитам по нещо техническо от време навреме и тази година се падна да е „iOS 10 by Tutorials“. Миналата беше „iOS 9 by Tutorials“, по-миналата – „iOS 8 by Tutorials“, схващате картинката. Поредицата ми харесва, защото е практически насочена, което задържа интереса ми (сухата теория не ми е сила) и ме запознава с по-забележителните новости в iOS всяка година. Обикновено все позакъснявам с четенето на книгата за съответната версия на операционната система, но пък така доста от нещата ми се затвърждават, защото вече съм си ги ползвала така или иначе. Препоръчвам на колегите iOS developer-и, ако се случи някой да чете тези редове. От време на време примерите са по-повърхностни, отколкото ми се иска, но като цяло е полезно четиво.

Надявам се в близко бъдеще да подхвана и „RxSwift: Reactive Programming with Swift“ (Florent Pillet, Junior Bontognali, Marin Todorov, Scott Gardner), но да не казвам голяма дума, че съм си охлюв. Междувременно обаче съм захапала „Ема“ на Джейн Остин (с аудио книгата за компания) и очаквам поне няколко седмици да се занимавам с нея. Четенето на Остин в оригинал не си е шега работа.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s